сряда, 13 септември 2017 г.

ХИЩНИК


Щом те видя, превръщам се в звяр.
Нещо в мене във миг се пречупва!
Ставам друг – не познавам се сам,
губя разум и стигам до лудост!
Точа зъби. И нокти - за теб,
(то нагона във мен е отприщен),
безпощадно върлува във мен
и ме прави първичен и хищен!
Жадно с поглед те пия сега,
на желания, страст си обречена.
Всяка дреха от теб ще сваля,
моя плячка – до голо съблечена.
С парещ дъх и с нестихваща страст,
и с милувки безброй те превземам!
Утолявам с твойто тяло глада,
но...сърцето...дали не отне ми?
Емо Атанасов
снимка от нета
Снимка на Поетични размисли и страсти.

МОЯТ СВЯТ




Аз не исках живота такъв. 
Исках просто уютна вселена -
малка къща, с градинка и път,
към сърцето ти, който отвежда.
Всеки миг, всеки час, всеки ден,
със надежда към пътя поглеждам. 
Да те видя - как идваш към мен 
и прегръщаш ме с обич и нежност.
А пък вечер, сред майския хлад,
щом щурчета засвирят рефрени 
и звезди запримигват във такт, 
пак си в мисли, и в сън, и творения...
Чакам теб - моя сладка магия, 
моя обич, и болка, и грях. 
Моя буря! И нежна стихия... 
Теб очаквам в мечтания свят.
Емо Атанасов
снимка от нета
Снимка на Поетични размисли и страсти.

вторник, 12 септември 2017 г.

ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАМ


Всяка нощ не заспиваш без мен,
все ме чакаш при теб да се върна.
В твоя скут - от деня уморен 
да притихна и всичко загърбя.
Пак ще милнеш лицето със длан,
всяка болка за миг ще изчезне.
Ще целунеш ме - зная - със плам
и в очите с любов ще погледнеш.
Безпределни са твойте очи.
Две морета, в които се давя!
В тях се губя - във свят от мечти
и спокоен във теб се унасям.
Всяка вечер ме чакаш така,
само в тебе утеха намирам.
В твоя скут - да положа глава,
при жената, която обичам!
Емо Атанасов
снимка от нета

Снимка на Поетични размисли и страсти.

сряда, 16 ноември 2016 г.

Моите нощи


Всяка вечер разлиствам мечти,
после всичко във сънища сбъдвам:
чаши вино, камина и... ти..
и мечтите в любов все превръщам!
Пак ръцете самички без знак
се насочват към тебе във мрака
и превземат те цяла със страст...
Тя, страстта ми, не може да чака!
С теб потъваме в сладкия грях,
аз със устни прелиствам копнежно
всяко кътче от теб, от плътта...
Всеки атом целувам със нежност.
Любовта ми е винаги същата:
Нежна обич, копнежност и страст!
И макар, че без теб се събуждам,
знам - в съня ми ще дойдеш ти пак!
Всяка нощ те обичам в захлас.
После чакам да дойдеш за още
и мечтата да сбъднем с теб пак
във съня ми, във моите нощи...
Емо Атанасов ©

сряда, 9 ноември 2016 г.

ТОЧНО ТЕБ И СЕГА




Във тази нощ аз ще съм твоят дявол и бог.
И пристан, във който утеха намираш.
Ще бъдеш подвластна на моята мощ,
вулкани от страст във теб ще изригват.

Със теб ще съм нежен... и малко „така“.
Безумен до лудост! Но мил, романтичен...
Ще бъде гореща и страстна игра,
в която владея те с похот първична.

Докосване нежно ще пали пожари,
а после със устни добавям страстта.
Разливам по кожата плътски наслади
рисувам по тялото сладък екстаз.

Така пожелах те – гореща, безсрамна,
безумна и страстна в нощта.
Плътта ти изпивам с греховна наслада...
Желая те…точно теб и сега!



                       Емо Атанасов ©

ОТИВАМ СИ...


Отивам си вече, недей да ме спираш.
Тъй трудно реших се да сторя това.
Отдавна във тебе аз спрях да откривам
онази влюбена в мене, фатална жена.
Реших го така - изведнъж, безпричинно...
Не успях да достигна до твойта Душа.
А толкоз безумно и лудо обичах,
но чувствата в мене сама не видя.
Късно е вече. А няма и смисъл.
Мечтите отдавна покрити са с прах.
Не намерих дори и едничка причина
да вярвам, че имаме някакъв шанс.
Отивам си вече, а ти ме не спирай.
Не мога да бъда със тебе, прости!
Но срещнеш ли друг – като мене обичай!
Любовта е за двама. Не е за слепци.
Емо Атанасов ©

понеделник, 17 октомври 2016 г.

ТАКА Е


Че обичам себе си – така е!
Но жените просто обожавам!
И нека който иска да роптае,
не чакайте за друг да се представям
„За душата“ щом е – нека е по две!
А какво ще бъде утрото – не зная!
За мене виното е винаги с мезе,
жена във скута, е билет за Рая!
А пола нежен явно ми е слабост,
Но сърцето си орисах на една.
И винаги била е моя радост,
приятелство - във другите ценя.
Не знам защо... отдавна е така:
от всички - с тях се най-разбирам.
Затуй простете, ала срещна ли Жена
кавалерът в мен аз винаги разкривам!
Емо Атанасов ©

ТАЗИ НОЩ...



Тази вечер ще бъда нежен ветрец,
като полъх вечерен ще литна.
Уморено ще стихна в нозете, пред теб,
пред жената, която обичам!

И в омайната нощ сред всички звезди
плахо трепкащи нощем във мрака,
ще откриваш от мене горещи следи
и любовта ми, която те чака.

Тази нощ на надежди съм бурно море,
до брега ти с вълните ще стигам.
Мойте чувства и страст, мечти и копнеж
с нежна обич по теб ще разливам.

Тази нощ съкровена съм просто човек
и теб цялата искам да имам!
Да почувствам любов – със душа и сърце...
Теб желая – аз друга не искам!


         Емо Атанасов ©

сряда, 5 октомври 2016 г.

ПРОСТО ТАКА


Обади ми се някога. Просто така!
Ако някога теб тишина те обземе,
Ако студ се промъкне в твойта Душа, 
щом присетиш се нявга отново за мене.
Обади ми се ти, дори през нощта.
И часът да е късен, дори и във три...
Щом тежка във теб завали самота,
щом няма ме мен, а сълзите не спират.
Обади се отново, просто тъй позвъни,
макар и да знам... тишината ще слушам.
Плахо ще вдигна, ще затворя очи...
С душата, аз знам, сълзите ще чувам.
Обади ми се някога. Просто така!
Просто без нищо, ей тъй ми звънни!
Ще зная, че мене търсиш в нощта,
неугаснали парят във тебе мечти...
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ГРЕШНИК


Проклет ли съм, че още ме болиш,
сърцето ми превърнала си в рана.
И болката по теб изплаквам в стих,
защото невъзможна си оставаш.
Проклет ли съм, че още те желая
и в нощите си искам да си с мен...
Да бъдеш моя, някак си да зная,
че моят сън със теб е споделен!
Проклет ли съм, че лудо те обичам?
Проклетник ли съм, грях ли е това?
Копнея, и те търся, и те искам...
Дори да ми се сбъднеш само във съня.
Нима е лудост – чувствам как гориш...
И пулсът ми забързан е след тебе!
Обичам те! До болка! - Ще простиш...
На грешника прости, че те желае!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ПРИЗНАНИЕ


„Обичам те“ – признавах неведнъж.
И думите си виждах как те галят.
Но тайно бе...не бях законен мъж,
пред другите във себе се затварях.
„Ще бъдеш моя“ – казвах всеки ден,
но дните ти на друг са отредени.
За мен остана само да съм в плен
на блянове, копнежи и надежди.
И всеки ден умът крещи ми „Стига“,
да забравя невъзможната мечта...
Но сърцето ми от разум не разбира,
непреклонно вярва то във чудеса.
А чудото единствено си Ти!
„Обичам те“ - за кой ли път го казвам!
Една жена си в моите мечти,
една мечта, в която сляпо вярвам!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

СРЕЩА


Все още в ума ми е нашата среща.
когато видяхме се с тебе, сами...
Светът се обърна. И стана горещо...
Невярващ те гледах – пред мене си...ТИ!
Целувката първа все още ми пари –
потръпнах от устни, сънувани в грях...
Изпивах ги жадно - отдавна мечтани,
премного и дълго бленувах за тях.
Взриви сетивата с любовна наслада,
телата в прегръдка се сляха сами.
Бушуваше обич – безумна и млада...
До днес безпощадна във мене гори.
За кратко обичахме...после раздяла.
Но в краткия миг Ти беше със мен!
Сърцето не дава мигът да забравя...
Сърцето, което оставих при теб!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ПРИКАЗЕН СЪН


Ти беше с мен. Във моя сън.
В безумна нощ, със теб сами...
Звездици грееха свенливо вън,
Луната се усмихва мълчаливо!
Обичахме се с теб - без ревност.
И нямахме тревоги, грижи...
Отдавахме се безрезервно,
щастливи бяхме и безгрижни!
Желаехме се - бурно, диво...
И сякаш за последно бе страстта-
гореше ни без капка милост.
На бряг самотен с тебе - Любовта.
А обичта ни бе като магия
и като в приказка вълшебна.
От теб любов със жажда пиех,
а ти обичаше ме безрезервно!
Докосват ме лъчи на слънце,
очите си отворих ужасен...
Дали и приказката ни ще свърши?
Не беше сън... ТИ бе до мен!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

НЯКОГА...


Не ме измъчвай! Моля ти се, спри..
С мечти недей сърцето да подлъгваш.
Отдавна спрях да вярвам на лъжи,
на илюзии, с които ме побъркваш.
Дотегна ми от фалш, интриги, суета...
От устните лъжливи, които не обичат.
В тях няма обич, нито жар, ни топлина...
След тях сълзи единствено се стичат.
Пътека нямаме към щастие със теб...
Заплетохме се в илюзорна драма.
Във любовта се лъжем, всеки ден,
един за друг, че сме със тебе двама.
Щастливи сме били, но вече е предела.
Угаснаха сърцата - нито огън, нито дим...
Остана спомен - дето нощите превзема,
че влюбени със тебе нявга сме били.
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

САМО ТЕБ


Надявах се да беше сън.
Да се събудя исках, да забравя...
Но теб те няма! А дъждът навън
следите ти със сълзи заличава...
Дори и времето за теб тъжи.
Дъждът не спира! И ми е студено!
До болка тихо е, а от това боли -
до пръсване сърцето е ранено.
Опитах да те стигна, да те спра...
Да те намеря исках, но не можех!
Да ти разкажа всичко – как сега
без теб не струва нищичко животът.
Как нощите са черни, мрачни...
Кошмарът броди вътре в мен!
И всички дни без теб са страшни...
Но обич моя...чакам само теб!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета