сряда, 5 октомври 2016 г.

СРЕЩА


Все още в ума ми е нашата среща.
когато видяхме се с тебе, сами...
Светът се обърна. И стана горещо...
Невярващ те гледах – пред мене си...ТИ!
Целувката първа все още ми пари –
потръпнах от устни, сънувани в грях...
Изпивах ги жадно - отдавна мечтани,
премного и дълго бленувах за тях.
Взриви сетивата с любовна наслада,
телата в прегръдка се сляха сами.
Бушуваше обич – безумна и млада...
До днес безпощадна във мене гори.
За кратко обичахме...после раздяла.
Но в краткия миг Ти беше със мен!
Сърцето не дава мигът да забравя...
Сърцето, което оставих при теб!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

Няма коментари:

Публикуване на коментар