сряда, 9 ноември 2016 г.

ОТИВАМ СИ...


Отивам си вече, недей да ме спираш.
Тъй трудно реших се да сторя това.
Отдавна във тебе аз спрях да откривам
онази влюбена в мене, фатална жена.
Реших го така - изведнъж, безпричинно...
Не успях да достигна до твойта Душа.
А толкоз безумно и лудо обичах,
но чувствата в мене сама не видя.
Късно е вече. А няма и смисъл.
Мечтите отдавна покрити са с прах.
Не намерих дори и едничка причина
да вярвам, че имаме някакъв шанс.
Отивам си вече, а ти ме не спирай.
Не мога да бъда със тебе, прости!
Но срещнеш ли друг – като мене обичай!
Любовта е за двама. Не е за слепци.
Емо Атанасов ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар