Извинете ме много мадам,
но комай Ви от нейде познавам!
И съм сигурен - просто го знам -
тъй красиви очи не забравям...
Че нахално - простете - Ви спрях,
точно Вас, от всичките други.
Но пък някак във Вас разпознах
нещо минало, скъпо, изгубено...
Една изгубена, стара мечта.
Стара обич, във спомен оставена...
Но в очите Ви нежни видях
онзи същият тайнствен отблясък.
Да! Точно Вие - вас Ви познах!
(не се усмихвайте, моля, така е)
А усмивката Ваша в мен пак
ме накара с любов да мечтая.
Емо Атанасов ©
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар